Демокрацията не става :)

Този пост го мъдря много време защото понякога, ей така за разнообразие чета и новини. Та отначало:

Вътре в себе си съм анархист (Boston Anarchists част-а или това) обаче живота ме е направил фанатичен привърженик на крайната диктатура. Не като философия, а просто като обществен строй способен да постигне някаква крайна цел.

Тъжно е, защото на теория, демокрацията например, като концепция, е много по-близка до мисленето ми. Обаче опитът който всекидневно трупам като ръководител непрекъснато ми дава примери в полза на диктатурата. На пролетариата, на капитализма. Каквото и да е. Само не демокрация. Или поне не тази, която светът познава в момента.

Като цяло опитът ми показва, че всяка власт изисква респективен репресивен апарат, който да я осигурява. Ако помислим малко, демокрацията като формулировка, малко или много отрича съществуването на такъв апарат, защото много грубо казано дава власта на хората да осъществяват контрол т.е. самите хора да са репресивния апарат, който да е основа на властта. Да ама не, както казваше един журналист. Във всеки един момент, всеки по-умел ръководител (било то политик, или човек ползващ се с достатъчно достъп до властта) пожелава и в повечето случаи успява да изманипулира ситуацията, така че корективът да е контролиран от него. В това не намирам нищо лошо като принцип, но демокрацията предполага, че лидерът в един момент се сменя. И какво следва? Нима новият лидер/властимащ е по-добър или по-точно се заема да подобри нещата оставени от предшественикът му?
Не. Винаги, първата работа на новият лидер/властимащ е да си осигури контрол върху какъвто репресивен апарат има. Да си укрепи позицията, така да се каже. Пък ако остане време и за други неща - евентуално може и да ги прави.

Аз лично намирам този процес за нормален. Всеки лидер иска да се чувства сигурен за мястото си в някаква степен за да работи спокойно. Но самият кръговрат натиска лидерите да обръщат все повече и повече внимание на инструментите с които да пазят власта си. Нещо като затворен кръг.

Не казвам, че в диктатурата това липсва - напротив. Но там (според мен) сумата от това внимание при "добрите" (тези кото управляват добре) диктатори е далеч по-малка отколкото на при "добрите" лидери при демокрацията. И остава повече време за истинска работа :)

Има една книга на Робърт Хайнлайн - "Звездни Рейнджъри". Малоумниците от Холивуд я съсипаха с един невероятно глупав екшън, в който дори не показаха циците на Денис Ричардс :) А книгата е уникална от гледна точка на алтернативният вид демократично общество кето описва. В нея не можеш да гласуваш и да заемаш държавна длъжност ако не си бил в армията. А иначе никой не те кара да влизаш в нея.

Идеята за демокрацията с ценз е доста интересна за мен. Като виж проработи ако някъде бъде пробвана.

Кефи ме как в книгата е описано защо тази система е най-добрата позната на човечеството. Отговорът е доста Чърчилски - "защото работи" :)

А докато някой не пробва нещо такова (а то няма как до стане освен с доста пролята кръв), ще се мъчим с демокрацията.

Защото, за съжаление, "добри" диктатори се раждат толкова рядко :)

----------------
Now playing: Sonic Syndicate - Enclave
via FoxyTunes